ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

България прави първите стъпки по проблемите на радиоактивността още през 19 век, когато през 1899 г. е публикувана статията на д-р И. Сиромахов „Радиодиагностика на торакс”. Началото на официалното регламентиране на лъчезащитни мерки в България стартира с издадения през 1935 г. „Правилник за рентгеновите уредби“.

През 1955 г. Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването създава самостоятелно звено по радиобиология към МНЗ „научно-изследователска група“, разкрито към катедрата по Рентгенология в бившия ИСУЛ. На 1 януари 1960 г, част от кадрите са преместени в базата на Български червен кръст в Симеоново и се създава „Научно-експериментална радиологична база“. През 1963 г, с Разпореждане на Министерския съвет тя се трансформира в „Научен институт по радиология и радиационна хигиена (НИРРХ)“ към Министерството на народното здраве.

Първите научни изследвания (1955 г), под ръководството на проф. Г. Тенчов, са посветени на използването на радиоактивните изотопи в терапията и диагностиката, изучаване на биологичните ефекти на йонизиращите лъчения върху животни и химическата защита на лъчевите увреждания.

През 1972 г е въведен в експлоатация първият в страната целотелесен брояч за измерване радиационната активност на човешкото тяло, конструиран и построен с експертната и финансова помощ на МААЕ.

Специално следва да се отбележи работата на Центъра във връзка с аварията на Чернобилската АЕЦ (26 април 1986 г.) и нейното влияние в България, която продължава и до днес, с насочени епидемиологични проучвания. През 1986 г. са изследвани 5000 души за определяне съдържанието на йод-131 в щитовидната жлеза. За радиоактивно замърсяване са изследвани хранителни продукти, почви, води и др.  Като илюстрация ще посочим водещото участие на Центъра в Националния доклад „Чернобилското радиоактивно замърсяване в България. Факти, изследвания, прогнози“, който бе представен на ООН във връзка с отбелязването на 10 годишнината от аварията (1996 г). През този период са разработени и публикувани 15 наредби, правилници и методични указания като: „Норми за радиационна безопасност“, „Критерии за вземане на решения за защита на населението при аварии в ядрен реактор“ и др.

Дейностите по защита на здравето на българските граждани организационно стартират през далечната 1964 г., когато Институтът изгражда Републиканска централизирана система за индивидуален дозиметричен контрол, с  конкретни задачи на ръководителите на звена: картотекиране на рентгеновите кабинети в страната и на рентгенолозите, подлежащи на индивидуален дозиметричен контрол; разработване на методика за индивидуалния дозиметричен контрол;

През 1992 г. се създава секция „Радиационен контрол“, към която са обособени три контролни звена: „Общ радиационен контрол“; „Лаборатория за контрол в АЕЦ и обектите на уранодобива“; „Лаборатория за облъчване на населението“.

Предвид кандидатстването на Република България за присъединяване към Европейския съюз се извърши усилена подготовка за адаптирането на страната ни към европейската практика и законодателство в областта на радиационната защита и безопасност. НЦРРЗ реализира проект по Програма PHARE „Радиационна защита и безопасност при медицинско използване на източници на йонизиращо лъчение“ стартирал през 2001 г., включващ разработване на нормативна база и изграждане на Национална административна и институционална инфраструктура, в новото към този момент направление за защита при медицинско облъчване.

Безспорно, основно събитие в сферата на здравеопазването през този период е приемането на Закона за здравето през 2004 г. В него се регламентират по съвременен начин обществените отношения свързани със здравето на българските граждани и за първи път, защитата от въздействието на йонизиращите лъчения е отделена в самостоятелен раздел.