През
1955 г. по инициатива на МЗ е създадена у нас първата “Научно-изследователска
група” за използване на източници на йонизиращи лъчения в медицината към
Катедрата по рентгенология на бившия ИСУЛ под ръководството на проф. Г.
Тенчов. През 1960 г. на територията на настоящия Център се създава “Научно-изследователска
радиологична база” при МЗ с първи директор на базата д-р Емил Димов.
През 1963 г. на основата на радиологичната база се създава “Научен институт
по радиология и радиационна хигиена” (НИРРХ) към Министерство на народното
здраве (МНЗ) с директор д-р Иван Николов.
През своето съществуване Центърът изминава дълъг път на административно-организационни
промени и развитие, дали отражение и върху наименованието му:
- “Научен институт по радиология и радиационна хигиена” към МНЗ (1963-1972)
- НИРРХ към Центъра по хигиена на Медицинска академия - МА (1972-1976)
- “Научен институт по рентгенология и радиобиология” (НИРР) към МА (1976-1988)
- “Научен институт по нуклеарна медицина, радиобиология и радиационна хигиена” (НИНМРРХ) към МА (1988-1991)
С
Постановление на Министерски съвет № 197/07.10.1991 г. е обособен като
“Национален център по радиобиология и радиационна защита” (НЦРРЗ), първоначално
към МА, а от 1992 г. към МЗ.
През изтеклите години дейността е насочена главно в две направления –
организационно-методично и научно-изследователско:
-
До средата на осемдесетте години, когато вниманието е насочено предимно към защитата на населението при евентуални военновременни условия, се изследват биологичните ефекти от високи дози радиация и особено силно се развива направлението по изследване действието на известни радиопротектори и създаване на нови такива
-
След 1985 г., предвид развитието на атомната енергетика у нас и аварията в Чернобилската АЕЦ, постепенно се преминава към проучване влиянието на ниски дози радиация и защитата на лица, облъчващи се професионално. Развива се и направление за наблюдения на населението, живеещо около обекти на ядрената енергетика и промишленост. Основни критерии в радиационната защита са недопускане поява на сериозни детерминистични ефекти и намаляване до разумно ниво на стохастичните ефекти.